Холандски професор: “българите са най-скапания народ”

Холандски професор: “българите са най-скапания народ”
Холандския османист професор Махиел Кийл пренебрегва установени научни истини за далечното или близкото историческо минало на българския народ.

В своята книга “Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения,” преведена на български език, той твърди, че по време на турското робство българите приемат исляма само доброволно поради икономически съображения и върху тях не е оказван какъвто и да било натиск или прилагано насилие от османската власт.

В друга негова книга “Изкуство и общество в България през турския период”, също преведена и издадена на български език (2002 г.), той обижда българите с недопустими за един учен вулгаризми. В книгата си той пише: “Ах, тези лоши и неблагодарни българи, които неизвестно защо са вечно недоволни от така добре уредения си живот по време на чуждото владичество, спретнато им от невероятно благородните и толерантни османлии, вместо да им се чувстват задължени за това. Но какво може да се очаква от балкански аборигени, сред които пък българите са най-скапания народ, след като за едно адекватно отношение към османското минало и останалите от него културни паметници се изискват човешки качества, каквито не се поощряват на Балканите”.

Не бива да отминаваме и друг негов “принос” към османистиката и българската история, който се изразява в преиначаването на една измислена журналистическа сензация и я превръща в “научна” истина. През 1879 г. в английски вестник се появява публикация за 30 тона кости на османски войници, загинали в сраженията при Плевен, купени от английска фирма и превозени със знанието и съгласието на османските власти от пристанището Родосто в Мраморно море до Бристолското пристанище на Англия.

През 1890 г. в своите мемоари “Camp and Studio” Ървин Монтагю, военен кореспондент и художник, непосредствен свидетел на боевете при Плевен, с доловима ирония преразказва тази история като анекдот, свързан с Руско-турската война (1877-1878 г.).

Британският специалист по история на журналистиката Рупърт Фурно включва този куриозен анекдот – разказ без претенции за достоверност – в своята книга за битката при Плевен и нейното отразяване в тогавашния британски печат. Книгата е издадена в Лондон и Ню Йорк през 1958 г.

Ървин Монтагю и Рупърт Фурно се отнасят с недоверие към историята с костите на османските войници поради известната практика на журналистите да пускат фиктивни сензационни известия във вестниците, за да привлекат читателското внимание и предизвикат по-голям интерес в британското общество. Но включената в техните книги “история” остава и доста по-късно, през 1995 г., холандският османист проф. Махиел Кийл я предава като факт в своята статия за Плевен, публикувана в многотомната Encycllopedia of Islam. (1) По такъв начин сензационната измислица, но вече като “научен факт”, попада в това авторитетно издание с много висок тираж за мюсюлманите в ислямския свят.

Десет години по-късно, през 2005 г., същата статия с “научната“ и зловеща информация за мнимата съдба на османските кости е преведена и отпечатана на български език в сборника със съчинения на М. Кийл, посветени на България. (2)

През 2012 г. излиза от печат сборникът “Турците в България. История, традиции, култура”, под редакцията на Антони Георгиев. В това луксозно и впечатляващо двуезично издание, предназначено за световната научна и културна общественост, измислицата се тиражира вече като особено скандален текст, свързан с панорамната експозиция “Плевенската епопея” и сраженията при Плевен, който завършва по следния начин: “Но къде са турците, загинали при Плевен? Малко известен факт е, че повечето от десетките хиляди мъртви били погребани в масови гробове. По-късно те били изкопани и предадени на английска фирма, която ги използвала като тор в британското земеделие” (3). С включването на цитираната измислица в това българско издание журналистическата сензация отново, вече за трети път, се легитимира като безспорен научен факт.

Споменатият “малко известен факт” е разобличен с надеждни аргументи като публицистична мистификация в научната статия на професор д.ист.н. Илия Тодев “И на Шипка не всичко е спокойно”. (4)

Срещу тази лъжа има протестна подписка от плевенската общественост до президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание, до посланиците на Република Турция, на Руската федерация, на САЩ, до посланиците на държавите – членки на Европейския съюз в София и други.

Ръководството на Института за исторически изследвания към БАН също изпраща писмо до редакторите на българското издателство “Vagabond: media Ltd”, в което е отпечатана книгата “Турците в България. История, традиции, култура”, с настояване за публично опровержение на посочения скандален текст в книгата.

Заглавието на книгата – сборник “Турците в България. История, традиции, култура”, с научно-популярно изложение и с много илюстрации, задължава авторите, български учени и журналисти, да предложат на читателите турци и българи текст само за турската етническа общност в нашата страна. Съзнателно и провокационно предизвикателство към българската научна и културна общественост, а също и към българските официални власти, е включването на текст и цветни фотоси за българите мохамедани, за другите мюсюлмански общности и за турскоезичните българи с християнско вероизповедание – гагаузите, които не са турци.

Мястото на тези различни от турците етнически групи, без гагаузите, в спомената книга-сборник е обяснимо и оправдано само ако тази книга има заглавие “Мюсюлманите в България”. Това разминаване между заглавието на книгата и нейното тематично съдържание е доказателство за липсата на концептуално-методологическо научно мислене у авторския колектив, за недостатъчната му историческа и етноложка култура.

Другото обяснение е: съзнателно формулирано тенденциозно заглавие и публикуван текст с антинаучно съдържание във вреда на българската историческа наука, за манипулиране на историческата памет на българите мохамедани и на другите нетурски мюсюлмански общности с цел тяхното приобщаване към турците в България и в Република Турция.

1. Kiel, M. Plevna. – In: Encyclopedia of Islam, vol. VIII, London-Leiden-Paris. E.U. Brillg, 1995, p. 319

2. Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения. С., 2005, с. 9, 473

3. Антони Георгиев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Димана Трънков, Доротея Добрева, Йорданка Бибина, Иванка Влаева и Орлин Събев, Радко Попов (православен теолог и бивш журналист в българската секция на ББС-Лондон – „Турците в България. История, традиции, култура“ С., 2012, с. 20

4. Тодев, Ил. И на Шипка не всичко е спокойно. – Наука, 2013, № 5, с. 33-36; Алекова, Ел. Учени разобличават неоосманистки лъжи. – Дума, бр. 86 (7087), 18-19 април 2015, с. 19

Доц. Стоян Танев, Нова Зора”, бр. 2, 2016

Loading...

Калоян Добревactualno.top


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Анализ на “Булг-страфорт”

    Приятели,

    НАИСТИНА, НЯМА ПО-ПРОСТ ПОЛИТИК ОТ БЪЛГАРСКИЯ СОРОСОИД…!

    Ние българите обичаме България.
    От една страна красивата природа, за каквато по света само могат да мечтаят, от друга – ниските цени на къщи, коли и жени…, но и евтини и бездарни български политици обзети от невероятна простотия – убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна, неумолима, потресаваща, но властващи и контролиращи всичко в живота и държавата ни…
    Българите, ли!
    – Те имат огромни възможности, образовани и осведомени са, търпеливи и работливи – истински държавотворен народ, природата ни е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това политиците ни пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости…
    Но как така, – ще попитате вие…:
    – Нима няма нещо добро и полезно за народа ни, което да обединява политиците ни?
    Има, те имат общи черти – те са продажници, завистници и крадци. Те се стремят да подобрят единствено своето житие, но дори и да не могат, за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, дори когато не виждат по-нещастен от себе си.
    Българските политици, са позор за родината ни…
    Те са грамотни, но са тъпанари.
    Те са образовани, но са кухи.
    Те са интелигентни, но са прости.
    За мен българските политици са свирепа и алчна тълпа.
    Защо, ще попитате Вие, българските политици са прости?
    – Защото те имат всичко, за да осъзнаят къде грешат и как да ни избавят от това бедствено положение. Въпреки това се надяват да ни оправят именно онези чужди политици свръхлиберал-садисти, които ни докараха до днешното положение.
    – Трябва да си много прост като политик, трябва да си дебил, за да живееш в земен рай и да го правиш на пустиня…!
    В същност българските политици смятат себе си за тарикати…!
    Това е дума, която трудно се превежда на чужд език. Тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник.
    – Какъв, ако не прост и нагъл тарикат трябва да си,
    – Трябва да си много прост, та да се радваш на нещастието на избирателите си, да се гордееш с изобретателността на престъпниците и да се хвалиш, че ги познаваш лично. Да лъжеш хората, че разбойници с тоги, които най-брутално и безскруполно нарушават закона, ще чертаят справедливото бъдеще на избирателите ти.
    – Трябва да си много прост като политик, за да работиш за хора които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат тлъсти печалби, да наблюдаваш тяхната подигравка с хората и държавността, дори с тебе самия като политик, но да им угаждаш във всичко.
    – Трябва да си много прост като политик, за да разчиташ, че когато всички около тебе, се мъчат да оцелеят и се “топят в казана”, точно ти ще потопиш “другарчето си”…
    – Трябва да си много прост като политик, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато три милиона от децата ни са на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие – там където някой друг политик, е извоювал с политиката и кръвта си благоденствие за народа си.
    И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен узаконител, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
    „ – Ми я, кво а напраа… кат са кофти мат,рял?”

    Приятели,
    – Повярвайте ми, политиците ни на продължаващия „соросоиски преход”, наистина са толкова прости… “
    .

  2. Write more, thats all I have to say. Literally, it seems as though you relied on the video to make your point. You clearly know what youre talking about, why waste your intelligence on just posting videos to your blog when you could be giving us something informative to read?

Comments are closed.