Има ли място Ботев в нашето време?

Има ли място Ботев в нашето време?
Този въпрос е актуален за всяко поколение и време.

Задал го е и литераторът Петър Зяпков през 1931 г. в статия, публикувана във вестник “Пряпорец”, по повод 55 години от смъртта на поета и революционер. Отговор търсим и днес.

“Изглежда, че Христо Ботев е действително умрял.

Такава рядкост е вече да го срещнеш някъде, някога, у някого.
Освен сред младежта, и то от 2 юни на 2 юни, едва ли някога другаде можеш да зърнеш неговия избледнял образ.

Той като че ли е забегнал завинаги от българската земя, която толкова много обичаше.

И защо пък да не забегне? Тъй лесно ли е да му се намери място между нас? Къде да го пуснем да живее? В нашите почти без любов основани домове ли? А той беше писал на жена си, че след отечеството най-много е обичал нея.

Да го пуснем в нашите сухи училища ли? И там Ботев би се почувствал толкова чужд, колкото днешните канцеларско-кариеристични училища са се отчуждили от народния и общочовешки живот. А той обичаше народа и и неговото „училище житейско“, затова даде кръвта си за народната свобода.

Да го поканим на поклонение и живот в църквата ли? Но той искрено се кланяше само на могъществото на разума и свободата, макар и посвоему разбирани, и никога не би се чувствал близък на днешния църковен формализъм и бюрократизъм.

Да го поканим тогава в нашите партийно-политически борби? Но той познаваше и признаваше само една борба – тази за свобода и правда на целия народ. Тогава, който може, нека си представи Ботев нареден под фалшивите знамена на днешните партии. Аз не мога да си го представя. Той не се бореше за власт над народа, не се бореше за лично, за класово, за съсловно властване, забогатяване и влияние. Той не би се борил и днес за такива гнили и опасни идеали. Напротив, с буйността на своя голям характер, Ботев би сринал в прахта днешните дребнави методи на партийно-политически борби.

Да, много трудно днес бихме могли да дадем на Ботев кътче сред нашите „обществени кръгове“, дето той да се чувства като у дома си.

Ботев чезне, Ботев умира. Той е само на устата ни, но твърде малко в душата ни.

Нашето време днес само празнува и декламира за Ботев, но ръководи своя живот по методите на „силните на деня“. За силните на вековете в нашето практично време няма място.

Остава само една надежда – младежта, с нейната по-възприемчива и по-независима душа. Младежта – утрешна България – ще съживи Ботев, когото днес ние почти умъртвихме. Ще го съживи и ще го сложи като фар из жизнения път на интелигенция и народ.”

Loading...

Петър Зяпков, в-к „Пряпорец“, юни 1931 г.

календар
календар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here